284. ГЕМИЯ ПЛАВА ПО МОРЕ - 2

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Гимия плава из море,
из море, из Бяло море.
Малко е момче караше,
с медна свирка свиреше,
свирката вътре думаше:
- Дружина верна, сговорна,
девет години как одим,
ни сме са ни сприказвали,
кой отде е и кой откъде е!
Има ли някой от Троян,
от Троян, София касаба,
армаган ще си проводя
на две булини по колан
и на две сестри момии,
за руси коси гайтани:
кога на хоро ще идат,
момите да се забрадят,
гайтани да си преплитат
и мен сиромах поменат.
На двама братя ще пратя
по един калпак самурен,
по една шапка плетена -
коги в черкова ще идат
калпаци да си наложат
и мен сиромах поменат.
За моя мама ще пратя,
за моя мама армаган,
за моя мама остър нож;
като за мене помисли,
в сърцето да си одари -
ние бехме братя четирима,
никого мама не даде
на този пусти занаят,
на тая пуста печалба.
Мене ме мама проводи,
млад гимиджия да бъда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.