283. ГЕМИЯ ПЛАВА ПО МОРЕ - 1

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Гимийка плава по море,
низ Бяло море по Черно,
по тиха бяла Дунава.
Мъжко е момче караше,
с тънка свирка свиреше,
свирката вътре свиреше:
- Дружина вярна, сговорна,
как сме са вярно събрали,
не сме са вярно питали:
кой отгде и откъде е,
има ли някой от Троян,
от Троян село голямо,
от Троянската касаба?
Армаган да си проводя:
на двама братя по кавал,
на две булини махрами,
на сестра кобра чапрази,
на стара мама ножченце,
ножченце, черну черенче.
Кога са за мен усети,
в сърцето да се одари.
Ний бехме братя четирма.
Кога умре баща ни.
първия даде терзия,
втория даде на книга,
третия даде долапчии,
пък мене даде гимижий
и днес, и нощес над вода.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.