281. РАНО РАНИЛА ДРАГАНКА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Рано ранила Драганка,
та си къщата помела,
смето си надвор фърлила;
па са назаде повърна,
дръпнала ведра ковани,
та си за вода ютиде,
на бели Дунав за вода.
На бел йе камик стъпила,
бело си лице йомила,
с бел го йе пешкир изтрила,
па си на Дунав говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
нещо ща да та попитам,
попитам, право да кажеш:
йоткъ петлите попеа,
попеа и повторна,
колко гемии минаа,
със колко бели ветрила?
Дунав Драгани говори:
- Драгано, бело момиче,
като ма питаш, да кажа,
да кажа, да та не лажа:
йоткъ петлите попеа,
попеа и повторна,
триста гемии минаа,
със триста бели ветрила.
Най-после беше млад Стоян
чърно му беше ветрило.
С тънка цафарка свиреше,
като свиреше, думаше:
"Неща та, неща, Драгано,
с русалии си играло."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.