260. ЗЛАТКО ЛЕ, МИХАЛИЧИНА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Златку ле, Михаличина, мъри,
Михалювичина дъщеря,
дума щя да те попитам,
ти меня право да кажеш:
изткахте ли си платното,
платното, ръчениките
и тойте тенки даруве?
Е пък Златка му думаше:
- Байне ле, бате Иване,
олку ме питаш и питаш,
я тебя право ше кажа -
майка е старъ - не може,
пък я съм малка - глупава,
не мога във стан да вляга,
не знам платна да ткая,
ни плотно, ни ръченики,
ни по-тенки даруве.
Е пък Иван хи думаше:
- Златку ле, Михаличина,
Михалювичина дъщеря,
мъчну се ткаят платната,
платната и ръчениките,
и по-тенки даруве,
лесну се галят момците!
Е пък Златка му думаше:
- Байне ле, бате Иване,
лесну се галят момите,
мъчну се дялат маните.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.