Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
259. СИТНА РОСИЦА РОСНАЛА
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Ситна росица роснала,
мотна е река текнала
приз наши равни дворове.
Лоша сам соня сонила,
млада нивеста носеше.
С червен бе прекрив прикрита,
с бял бе дюлбен завита!
- Дощеру моя майчина,
що ти е мило, най-мило?
- Най ми е мило, мале ле,
тьонку високу терзийче.
В собута рано ранеше,
та ми праматьо прудава -
синя, зелена куприна
и още бяла, червена.
Мене викаше да даде,
тьонки дарове да ткаем,
че е руднина гуляма,
млочку да си ги одарим.
Чепеларе, Асеновградско (непубликувана).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|