|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
248. ИВКОВИЦА ЛЕН СЕЯЛА
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Ивковица лен сеяла,
лен сеяла, Бог молила:
- Дай ми, Боже, темен облак,
низ облако ситна роса,
да зароси тънок ленок,
да порасне тънок, висок,
да направа Ивку руо,
Ивку руо и оружие!
Да го прата цару свати,
да доведат цару снаа!
Дал ву Господ темен облак,
низ облако ситна роса,
та зароси тънок ленок,
та порасна тънок, висок,
та направи Ивку руо,
Ивку руо и оружйе.
Та го прати цару свати
да доведат цару снаа.
Согледа го царицата:
- Честит, Ивко, свилно руо,
кой ти прави свилно руо?
- Прави ми го мое либе!
Я царица проговаря
да ву прати нойни нити,
нойни нити, нойно бръдо,
не пратила нойни раце -
не могла е да направи
цару руо и оружйе.
Леска, Кюстендилско (СбНУ 40, с. 209, № 30).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|