243. ИВАНЧО КЛЕТО СИРАЧЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Събрали са се, набрали
четири луди гидии,
четири абаджийчета,
та ми отиват, отиват
във каменлива Клисура,
в Клисура шев да си шият,
се колчаклии тузлуци
и гайтанлии крачоли.
Вървели що са вървели,
до край си Гьопца опрели -
Гьопца бе кална, та мътна
и беше равна с брегове;
тие се чудат и маят
как ще Гьопцата нагазат.
Сички се наред гледаха
кого най-напред да пуснат
Гьопцата да си нагази,
па си Иванча караха,
че нема майка и баща,
и нема братя и сестри,
та да си плачат за него,
па му са яки биволе
и му дренови жеглите.
И Иванчо се прекръсти,
па си Гьопцата нагази;
буен ми талаз долетя,
та си колата обърна.
Иванчо клето сираче,
то ми се много уплаши,
па си извади жеглите,
па се на бивол покачи,
о рогове се улови,
па на бивола думаше:
- Байчово брезо биволче,
ако ме оттук избавиш,
със пари ще те обнижа
по тези черни рогове.
Па го биволо изнесе
из тази вода дълбока.
Иванчо клето сираче
на дружината думаше:
- Дружина вярна, зговорна,
що не додете и вие?
Я съм си клето сираче,
нема кой за мен да плаче
и да се в Гьопца удава,
ама Господ ме избави
и из вода ме извади:
мойта е милост от Бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.