Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

242. ЧУМА В ЦАРИГРАДА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Телалин вика из града,
низ града, низ Цариграда:
- Де има хора ябанджии,
ябанджии и пришълци,
от други села приишле,
секи дома си да иде,
че е ударила чумата,
чумата, сипаницата.
В петък от обед закачи,
в събота до икиндия,
та изморила, майно ле,
девет хиляди момчета,
все млади абаджийчета,
от школо ученичета.
Току остало, остало
Нончо и Мильо баш майстор;
те беха дошли на печал
от голем града Елена.
Мильо си Нончу думаше:
- Уземи, Нончо, ключове,
отвори, Нончо, рафтове,
събирай аби, шаеци,
ушита стока, нешита,
денкове да си вързваме,
на коне да ги товарим,
та да си, Нончо, идеме
на наща града Елена.
Па си събрали всичкото,
на денкове го вързали.
Нончо въз денка полегна,
че го главата заболе.
Та па си Миля думаше:
- Майсторе Мильо, майсторе,
я на ти, Мильо, ключове,
отключи нови сандъци,
уземи пари жълтици,
просто да ти е всичкото,
дето сме тука събрали,
събрали и спечелили.
Скоро денкове товари,
по-скоро оттук отвърви;
уземи, Мильо, пушката -
пушката, струнджелийката.
Па като идеш, Мильо ле,
над наша града Елена,
ти да си пустиш, Мильо ле,
с пушката, струнджелийката.
Мама ще пушка познае,
па ще насреща да доде,
па ще те пита за мене,
па ти ще речеш, Мильо ле:
"Млад Нончо се е оженил
за мома, за черногорка,
и ми заръча млад Нончо -
главата да си не миеш,
забрадка да си не переш,
често в черкова да ходиш,
варено жито да носиш,
дебели свещи да палиш."
Всичко е Нончо изрекъл,
па ми се с душа раздели.
Милю си от страх побегна
със стока и със денкове.
Като си Милю отиде
над техна града Елена,
той си е пушнал с пушката,
каквото Нончо заръча.
Майка му позна пушката,
отдалеч иде и вика:
- Мил мамин Нончо, мил мамин,
тази е седма година,
мама те не е виждала,
пушката не е чувала,
па сега мама да доде
отдалеч да те посрещне.
Като си Миля видяла,
тя го за Нонча питаше:
- Майсторе Мильо, майсторе,
че къде си е наш Нончо,
та му ти носиш пушката?
Па Милю й отговаря:
- Ваш Нончо се е оженил
за мома, за черногорка,
и ми заръча ваш Нончо
главата да си не миеш,
забрадка да си не переш,
често в черкова да ходиш,
варено жито да носиш,
дебели свещи да палиш.
Всичко й Милю наказа,
каквото Нончо заръча.
А майка му се усети
и от милост се удави,
та се със душа раздели.

 


Тетевенско (СбНУ 31, с. 226).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София
, 1962.