240. КАЛОФЕРСКИТЕ ТЕРЗИИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Торнали ми са, торнали
калоферскине терзие
нах Стамбол града да идат,
ситно шиюво да шият.
Цала са зима сидели,
дошло е време, придошло,
нах Калофер си торнуват.
Иванчо си се разболя
ут ная болест притажна,
лошо му пада, по-лошо.
Терзие сбират, торнуват
и тешкере си списуват,
и конене си ковеха.
Мастор Иванчо викаше:
- Терзие, мои йолдаше,
да си ва милно помоля -
не ковите си конете,
не списувайте тешкере,
да ва не гльода Иванчо,
доде се с душа разделя.
Че ага си ми подете
до Калоферска касабо,
та щат да си ва посрощнат
вашине стари майчици
и младичкине булчета,
и моя майка ще да е,
с по-малана ми сестрица,
та ще да си ва попита:
"Терзие, млади терзие,
камо ми мастор Иванчо?"
Пак вие да хи речете:
"Йой, Иванчова мале ле,
Иванчо си ми остана
на Стамбол града голяма,
там се Иванчо ожени
на стамболскана гъркиня."
Моя е майка хитричка,
та ще да си са сасети,
чи ни що да хи остана,
на чузда земя незнайна,
ясни ще гласе да пусне
ут земя, та до небено:
"Иванчо, сину, Иванчо,
кому си, сину остави
твояна коща градена,
градена, неуградена,
градена, неукадена
и твоя стара майчица?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.