239. НИКОЛА МАЙЦИ ВИКАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Никола майци викаше:
- Хайде ме, майчо, опрати,
с карлукускине терзии,
с Манола баш терзиенук.
- Синко Никола, Никола,
ага та майка упраща,
назад са немой обраща,
че е година вишовна
и пролето е дъждовно.
Никола майка не слуша,
ами се назад оборна,
майка си в рока полюби:
- Халал ми прави, мале ле,
дето си ме носила
девет месеци на сорце
и три години вов роки.
Станаха, та ми торгнаха,
вървеха, колко вървеха.
Га бяха на връх Елидже,
Никола се болен разболя,
лоша го глава заболя,
кайно го ни йьо боляла.
Никола Манолу думаше:
- Манолю, баш терзиине,
лоша ма глава заболя,
кайну ма ни йьо боляла
А га си торниш, Манолю,
та сбери дребан армаган -
на майка чорна мумия,
на баща чорни папуце,
на братя чорни стафиди,
на сестри чорни порстене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.