232. ЗАЕЛ МИ ТОДОР, ЗАПИЛ МИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Заел ми Тодор, запил ми
с негова стара майчица
и с младата му булчица,
и с дребните му дечица.
Вино му не достигало,
вино, Тодоре, ракия.
Той обзел нови ключове
и на дугене отиде.
Отвори ново дугенче,
с пресна го вода напръска,
с гръцка го метла измете.
Постелил рогозината
между две нови бъчви -
винени и ракиени.
Засвирил Тодор и запел,
шу ми е, какво ми е?
До две ми скели работят,
Атлиман и Урдовица.
На Атлиман са дървата,
на Урдовица кюмюра.
Още си дума думаше,
още си хоратуваше,
турчин отдолу идеше
и за Тодора питаше:
- Буле ле, Тодорице,
ам де е Тодор чорбаджи,
ам де е, къде отиде?
- Турче ле, осениче ле,
Тодор надолу отиде,
надолу към скелета,
да види скележиите
- Тодоре, Тодоре чорбаджи,
мене ме татко пруводи,
ха да ми пуснеш кулята,
кулята, скеледжийските.
- Турче ле, осениче ле,
ам ни знае ле татко ти
кога се фащат кулята?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.