223. ЗАРЕКЛА МИ СЕ Е МОМА ДРАГАНКА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Зарекла ми се е мома Драганка
за три недели вън да не излезе,
пък тя излезла на неделята,
на неделята чарда да изкарва.
Кой де я видя, там се замая,
Слънчу я видя, и той се замая.
Слънчова майка на Слънча дума:
- Ой, Слънчо, Слънчо, гидицки сине,
заседни, Слънчо, заседни, синко,
че ми си греял три дни и три нощи,
орачи горят на оралата,
копачи горят на мотиките,
че си запалил девет дюлгери,
девет дюлгери, осем майстори,
дюлгери горят на япията,
майстори горят под япията,
майстори горят, мома пазарят,
момата плаче, плаче, не рачи:
"Олеле варе, Тодоре байне,
туй ли съм расла, расла, порасла,
за дюлгерина, тафраджията.
Тафра голема, кесия празна,
парите малко, треските много.
Дюлгерин яде спукан просеник,
спукан просеник и редка коприва.
Чифчия яде бели сомуни,
бели сомуни, чести бобове."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.