|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
213. МАЙСТОР ГАНИ
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Оплакали са дюлгери,
дюлгери стари мастори,
на султана силистренски:
- Аман, ефендим султанум,
прехрана нам не остана
от този Гани мастора;
де да е млого работа,
се Гани да я пазари
с негови млого синове.
Султана хабер проводи:
"Де да е Гани, да доде."
Гани са грижи обгрижи,
че при султана отиде;
отдалек му са поклони
отблизо му селам даде.
- Защо ма викаш, султане!
- Викам та, Гане, викам та,
оплакаха са дюлгери,
дюлгери стари мастори:
"Нам прехрана не остана
от този Гани мастора,
де да е млого работа,
се Гани да я пазари."
Гани на султан думаше:
- Аман, ефендим султанум;
на тебе каруца направвам,
сама-самичка да върви.
- Машала, Гане, майсторе,
иди си гледай работа.
Болград, Бесарабия, зап. от преселници от Ямболско (Янков, № 49).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|