205. СЕВДА И ПЕЙКО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Севдо, Севдо, Севделино,
гиди росна детелино!
Севдин тейко овчар главил,
овчар главил левент Пейка,
да ви пасе сиво стадо.
Севда мома ми си люби,
ми са люби левент Пейка.
Я разбраха селяните,
та фатиха да се смеят.
Ка си дочу Севдин тейко,
та си собра селянето,
та им веле и говоре:
- Ей, селяни, мили бракя!
Сакам право да кажете -
що чинува Севда мома?
Тогай велят селянете:
- Коджобаши, Севдин тейко,
що не питаш да кажиме?
Накара я Севда мома
да направи зелен зелник,
зелен зелник копривалник,
да направи мали ручок,
да го дигне на главата,
да го носе на левент Пейка;
па кинисай ти по нея,
да я нея ти преглеждаш,
с твоите очи да веруваш.
Па си стана Севдин тейко,
па си пойде дури дома,
та накара Севда мома
да набере росно зелйе,
да направи мали ручок,
мали ручок, лепи зелник.
Па си стана Севда мома,
не ми набра росно зелйе;
се засука, се запрегна,
нел измеси чисто тесто
и засука зелен зелник,
го испече, го извърза,
та го дигна на главата,
ке го носе на левент Пейка;
търгна кротко на големо,
ке си носи мили ручек.
По нея йе Севдин тейко
кинисал, да я преглежда;
на Севда не й текнува
наназади да погледне,
оти нея я преглеждат.
Нел догледа левент Пейко,
та искара шарен кавал,
шарен кавал, пишан свирол,
па си фати да си свире,
дури свире, дур' кажува,
на Севда веле, говоре:
"Оти, Севдо, не погледна,
не погледна наназади,
оти тебе те поглеждат!
Ка си дойдиш в чаирето,
да си свалиш мали ручок,
на бел камен да г' оставиш."
Ка си дочу Севда мома,
ка си дочу шарен кавал,
нели она си разбрала,
нели дойде на чаире,
во чаире на бел камен,
там остави мали ручок
и надзади се повърна.
Ка я виде нейни тейко,
он назади се повърна,
селяните не верува.
Кога било замръкнало,
нел' дойдее арамите,
та фатиха левент Пейка,
Кандил кучка степаа,
Караманот го заклаа,
Карабашот приплашиа.
Та фатиха левент Пейка,
му вързаха бели ръце,
та фатиха да си въртат,
да си въртат сиво стадо.
Стадо въртат, стадо блее,
никак нема да киниса.
Тогай веле левент Пейко:
- Арамии, мили бракя!
Пущите ми бела ръка,
подайте ми шарен кавал,
да засвирим на сиво стадо,
белким стадо ке киниса.
С излъжаха арамите,
му дадоха шарен кавал,
да засвире левент Пейко,
дури свире, дур' зборува,
на Севда мома говоре:
"Севдо, Севдо, Севделино,
гиди росно детелино!
Ако спиеш, разбуди се,
ако сониш, разсони се,
ако седиш, заслушай се
що ти веле шарен кавал:
ме фатиха арамите,
Кандил кучка отепаха,
Караманот го заклаха,
Карабашот приплишиха;
бели ръце ми вързаха.
Що чини, да чини тейко ти,
да соберит селяните,
да не стадо ке откинат."
Ка си дочу Севда мома,
ка си дочу, ка си разбра,
тогай веле на тейка си:
- Що си седиш, мили тейко,
стан', собери селяните,
да потереш арамите,
оти стадо ти плениха.
Нели стана Севдин тейко,
та си собра селяните,
та пойдоха потерджии,
пристигнаха сиво стадо,
разбегнаха арамите.
Се върнало сиво стадо,
върна се и левент Пейко.
Тогай веле Севдин тейко:
- Ей, селяни, мили бракя!
Кой ке се юнак отбери
да оде да наръча,
да наръча на Севда мома
да измеси до три фурни,
до три фурни бел пексимит,
да заколе до три юнци,
до три юнци непрегнати.
Ка си дочу левент Пейко,
та искара шарен кавал,
дури шарен, дури пишен,
та засвири тъжно, жално,
па кажува на Севда мома
що наръча Севдин тейко.
Кат си дочу Севда мома
'сето Севда си разбрала;
измесила до три фурни,
до три фурни бял пексимит,
па заклала до три юнци,
до три юнци непрегнати.
Ка дойдеа селяните,
е се готово си найдее'а.
Севдин тейко заверува,
оти Севда ми са любе,
ми са любе левент Пейка;
и па за него я даде.
Се любиха, се зедоха,
се зедоха, се венчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.