|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
204. СТОЯН, ПЕЙЧЕ И ЦУЦА
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Се собрале, се набрале
деветина овчариня
на Стояновото търло,
Стояновото бачило,
да си ядат, да си пият,
добър аинк да си чинат.
Та ядеха и си пиха
от ден до ден - три недели,
с вечерите шест недели.
Тогай веле млади Стоян,
млади Стоян, млад кехагя:
- Варай вие, мили бракя,
деветина овчариня!
Арно пихме и ядехме,
добър аинк си чинихме,
нещо облок не сторихме;
ела да се обложиме
кой йе кадар, кой йе вреден
да си пойде в добро село,
в добро село Каменица,
да излъже Цуца мома
и да я тука донесе,
голем бакшиш ке му дадам,
половина сиво стадо
со се млади овчарчиня.
Ка си дочу левен Пейче,
тогай веле и говоре:
- Яс сум кадар, я сум вреден
да донесам Цуца мома.
Па отиде дури дома,
та измесе шарен колак,
го измесе, го испече,
го кладе в шарена торба.
Па си пойде в добро село,
в добро село Каменица,
на Цуцени тешки порти.
Чукна, викна на портите,
излегла йе Цуца мома,
она веле и говоре:
- Кой чука, кой вика
на нашите тешки порти?
Тогай веле левент Пейко:
- Ела, Цуцо, ми отвори,
Цуцо, я сум левен Пейко.
Се пущи порти отвори.
Тогай веле и говоре:
- На ти, Цуцо, шарен колак,
да ми дойдиш на сватбата,
да ми бидиш посестрима!
На нея вера се фати.
Се промени, се нареди;
нели тръгнаха двайцата,
па дойдоха край търлото,
не тегли Пейко в селото,
току тегли во търлото.
Тогай веле Цуца мома:
- Варай, Пейче, левен юнак,
пътот не оди в селото.
- Оди, оди, Цуцо моме!
Ке фатиме голем овен,
голем овен за сватбата.
Ка дойдоха край търлото,
ка ги виде млади Стоян,
си викна и се провикна:
- Алал ти йе сиво стадо!
Ке ядиме, ке пиеме
още други три недели.
Кукуш (Миладиновци, № 206).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|