198. ЗАБЛЕЯЛА Е СУРА ВАКЛА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Заблеяла е сура вакла,
блея два дни, блея три дни,
блеяла е три недели.
Де я зачу ян кехая,
той на вакла отговаря:
- Защо ми блееш, сура вакла,
гладна ли си, жъдна ли си,
за сол ли си безсулняла?
Отговаря сура вакла:
- Ни съм гладна, ни съм жъдна,
ни съм за сол безсулняла,
ами блея от овчари,
от овчари седенкари,
за ден идат, два не седат,
не се връщат по неделя,
че ме пасат край селото,
край селото, край платното,
дето моми платно белят.
И ме пасът с пача трева,
и ме поят с мътна вода.
Отговаря ян кехая:
- Не блей, не блей, сура вакло,
след ден, след два - по Гергьовден
ще изпъдим тез овчари,
ще изглавим все загорци,
се брадати, мустакати,
да те пасът по планина,
да те поят с бистра вода,
да те пладнят дебели сенки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.