190. СТОЯН И САМОВИЛА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стояне, море Стояне!
Стоян си майка сборува:
- Яз ке ида, мале, на тая,
на тая Пирин планина,
сос моите верна дружина,
да бидем млад кехая
на триста души чобани.
Стояну майка сборува:
- Стояне, сину Стояне!
Не ми оди та година,
да не бидеш млад кехая
на триста душе чобане.
Стоян си майка не слуша,
та си стана, та отиде
сос негова верна дружина,
с триста душе чобане.
Там седоха мало-млого,
мало-млого девет месеца.
Сички чобани вакато дойде,
да слегат долу на полето,
търло разсипаха, стадо тръгнало,
Стоян кехаята Вила е завила,
Вила е завила тая Самовила,
та му извади и двете очи.
Стои Стоян, та се чуди,
що да чини, как да прави,
очи си нема търло да расипи,
търло да расипи, стадо да му тръгне.
Верно си моли Стоян кехаята:
- Варай, Юдо, Юдо самовило!
Що ми юзе църните очи,
нели да ми земеш русата глава,
що юзе църните очи!
Сички другари търло расипаха,
търло расипаха и стадо тръгнаха,
моето търло не е расипано,
моето стадо не е тръгнало,
стадо ми блей, тера да си иде,
долу на полето на моята майка.
Юда му вели, вели и говори:
- Стояне море, Стояне!
Яз не те тебе втесувам,
лю втесува стара майка!
И га ти киниса,
да идеш в гора зелена,
сос триста душе другаре
на тая Пирин планина.
Майка ти вели говори:
"Седи ми, сину, не ходи",
я ти майка не послуша,
та си тръгна сос чобани,
сос триста душе другари,
тежка е клетва проклела:
"Стояне, сину Стояне!
Да идеш, сину, да идеш,
да ми те тебе устрели,
стара Юда Самовила."
От майка ти изун имам,
да искарам двете очи.
Да пуснеш гласи високи,
белки те майка дочуе,
да чуй майка, да те прости.
На дружина Стоян зборува:
- Дружина верна, зговорна,
я дайте ми писан кавал,
да засвира жално, тъжно,
белке ми майка дочуе,
че е Стоян ослепел,
белке ми майка да прости,
че ми майка не пуща,
че й сам много втесал,
те отидо на тая Пирин планина.
Послуша го дружина,
та му дадоха писан кавал,
та засвири жално-тъжно,
на кавало нареваше:
"Прости ми, мале, прости ми,
че язе съм тебе втесало,
тежка ми си клетва прокълнала."
Дека свири премлад Стоян,
как го дочу стара майка,
вихна си коня хранена,
запаса сабя огнена,
наметна пушка бойлия,
та отиде Пирин планина.
Сички дружини доходет,
от планината слизуват,
Стоян си го нема да слезе.
Стоянова стара майка
на чобане вели-говори:
- Чобане море, чобане!
Та каде е премлад Стоян?
- Варай, мале, Стоянова стара майко!
Стоян у гора зелена на Пирин планина,
Вила Самовила че го е завила,
та му извади двете очи,
та не може търло да расипе,
стадо да му тръгне,
да слезе долу у поле.
И га си отиде Стоянова майка,
търло расипала, стадо е тръгнало,
та е слегло долу у полето,
тогай е Стоян прогледнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.