181. ТОРНАЛИ МИ СА КАДОНИНИНЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Торнали ми са кадонинине,
кадонинине, млади увчере,
низ ливадине, низ зеленине.
Руса робиня вода точеше,
вода точеше, желно плачеше.
Попитаха я млади увчере:
- Защо ми плачиш, млада девойку?
- Как да не плача, млади увчере.
И я си имах братя двамина,
братя двамина, ваша прилика.
- Ам как казваха твоине братя?
- Единен казват Тодор кехая,
друген казват Богдан одаджи.
- Мари, Русице, млада робинке,
ние сме си твоите братя,
занеси вода на ворли турце,
та че са боржку назад заварни.
Занесе Руска на турце вода
и боржку си са назад заворна,
та си хи дадоха тьожка премена
и я пуснаха напреж стадуну.
Чи си ми видеха, чи си ми варвьот
до трима турце със сиви коне,
та си питаха млади увчере:
- Да не видехте Руса робине,
оттук да мине Руса робине.
- Аку найдите Руса робине,
ще ви дадем сивуну стаду,
ни найдете ли Руса робине
же ни дадете сивуну коне.
Не найдоха ми Руса робине,
та хми вземаха сивине коне.
Покачиха се троица братя,
троица братя на сиви коне.
И отидоха на майчини им,
на майчини им равни дворове.
Стара хи майка на двор посрощна,
двамина братя в роки здравова,
а пак на Руска нищо не вика.
Тодор кахая майци викаше:
- Това е, мале, нашата сестра,
нашата сестра - Руса робине.
Тогава майка аднош пригорна,
аднош пригорна и не въздохна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.