179. ОВЧАРСКА ПЕСЕН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Мама Стоену думаше:
- Стоене, синко Стоене,
защо си, мамин, нажален,
нажален, още посърнал?
Дали ти е стадо чамаво,
или ти псета бес хвана?
- Майно льо, стара майно льо!
Не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бес хвана;
снощи на полугар отидох,
че ми е стадо рукнало
и ми са псета лавнали!
Излезох да си нагледам
зад мои, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири, мамо, годени,
със златни гривни на ръце,
на глави им була червени!
Как да не съм посърнал,
къту щат мене да бедят!
Дор си Стоен издума,
и сигмени са достигли,
та си Стоена хванали,
у Никопол го завели,
в тъмна тъмница запрели!
Девет години там стоял,
никой при него не идвал,
само майка му ходила
и над тъмница плакала!
На десетата година
тъмницата си прокапа.
Стоян тъмничарам думаше:
- Тъмничари, ви, отключари!
Дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове!
Що си тъмница прокапа,
посреде на само било,
та ми перчема накапа!
Тъмничари думат Стоену:
- Не са, Стоене, дъждове,
нито са тежки снегове,
най е, Стоене, майка ти;
девет години, как плаче,
че е билото прогнило.
И Стоен й се убади:
- Майчице, стара майно ле,
да даваш мило за драго,
имане да си събереш,
вакли югичи не давай!
Къту имане донесеш,
и югичи ми доведи,
меден ми кавал донеси!
И майка му си отишла -
давала мило за драго,
събрала тежко имане,
че му югичи повела
и му кавали донесла,
имане дала войводи.
Стоен в тъмница засвири
със медна свирка овчарска,
югичи са го усетили,
с крака прагове ровеха,
при Стоена да си отидат!
Войвода имане прибира,
тъмнични врата отваря,
на тъмничари думаше:
- Не си е Стоен хайдутин,
най си е Стоен стар овчар!

Приемаме след коментаторите на "Показалец" (Съч. 4), че песента е от района на Котел, родното място на Раковски, но е възможно да е записана от Ц. Гинчев от преселници от Изт. България в Бесарабия (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.