178. КАРАДЖА РАДИ ДУМАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Караджа Ради думаше:
- Радо льо, Каръджовице,
в село бегликчии додоха,
беглишки овни да карат
и аз ще, Радо, да ида
беглишки овни да карам.
Рада Караджа думаше:
- Караджа, либе Караджа,
седи, Караджа, не ходи,
там ходят от кол и от въже,
ще уловят да те погубят.
Караджа Рада не слуша,
стана Караджа, отиде
беглишки овни да кара.
До бял Дунав са допрели,
че са овни заградия.
Караджа на бряг поседна,
два са югича зборили,
Караджа Дунав бутнали.
Малка мома платна бели,
че си кавала намери,
че го на Рада занесе:
- На ти, Радо льо, кавала.
Рада си кавала узела,
узела и го познала,
викнала, та е заплакала:
- Караджа, либе Караджа,
нали ти рекох, Караджа,
седи, Караджа, не ходи,
там ходят от кол и от въже,
пък ти ма, холъм, не слуша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.