174. СТОЯНЕ, СИНУ СТОЯНЕ!

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стояне, сину Стояне!
Стоян си майка зборува:
- Камо ти, сину, калпако?
Камо ти, сину, пушката?
Камо ти, сину, пищольи?
Камо ти, сину, паласки?
- Бре, мале бре, мила мале!
Нимой питай за калпако,
нимой питай за пушка,
нимой питай за пищоле,
нимой питай за паласки.
Питай ме, мале, питай ме,
питай ме, мале, за стадо.
Турци ми стадо плениха,
през бял го Дунав минаха.
Дай ми, мале, кавало,
яз да ида покрай Дунав,
да засвира жално, тъжно,
белке ме чует Тулунджа,
Тулунджа овен карабаш.
Та му даде кавало,
та отиде покрай Дунав,
та засвири жално, тъжно,
на кавало нареваше:
- Я чуй ме, овен карабаш,
да ме стадото припливаш,
ялуци да ти остава,
рогови да ти позлата.
Дочу го овен карабаш,
та му стадото приплива.
Та му ялуци остави,
та му рогови позлати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.