|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
173. ЧОБАН НЕНО И БЕГЛИЖИИ
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Море, Нено, чобан Нено!
Дошле са си беглижии;
не са били беглижии,
нело били харамлии,
та фанаха чобан Нена,
фанаха го, везаха го,
да събере сиво стадо,
да му брои сиво стадо.
Я он си им говоряше:
- Таком Бога, беглижии,
мое стадо нима броя,
нима броя, нима края:
що е листе у гората,
толкова ми са сегмалици;
що е песок у морето,
толку ми са шилежинка.
- Море, Нено, чобан Нено!
Да забереш сиво стадо,
да доведеш да броиме.
- Мое стадо броя нима.
- Море Нено, чобан Нено,
къде са ти върли псета?
Я он им говоряше:
- Таком Бога, беглижии!
Ете стана до три дена,
до три дена и три нощи,
ка си гона сура мечка.
Пущеше ми десна рака,
да засвирим, да зацвилим,
да суберем сиво стадо,
да си фанем овен угич,
да замете златен звонец.
Дадоха му писан кавал,
та засвири, та зацвили,
низ кавала изговори:
- Дека да сте върли псета,
дека да сте, тува да сте,
че погине чобан Нено.
Дури дума да издума,
туку лета върли псета,
нападнаха харамлии -
Доломан ги доваташе,
Караман ги превръщаше,
Кинжа кучка църва моташе.
Владая, Софийско (СбНУ 3, с. 22).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|