171. НАЙ СИ Е СТОЯН СТАР ОВЧАР

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Стоене, синко Стоене,
защо си, мами, нажален?
Дали ти й стадо чамаво,
или ти псета бес хвана?
- Майно льо, стара майчице,
не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бес хвана.
Снощи ми стадо рукнало
и ми са псета лавнали,
ази излезох да вида -
зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири моми годени,
със златни гривни на ръце,
с червени була на глава -
мене ще беда да бедат!
Дорде ми Стоян издума,
ей и сеймени стигнаха,
опак му ръце вързаха,
право теглиха Никопол,
в никополската тъмница
Три годин лежа в тъмница,
никой при него не до де,
сал му е майка ходила
и над тъмница плакала,
дорде тъмница прокапа.
- Тъмничаре ле, братко ле,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
що си тъмница прокапа,
та ми перчема намокри?
Тъмничар дума Стояну:
- Туй е, Стоене, майка ти,
три годин стана, как плаче,
че е билото прогнило.
Стоян се майци обади:
- Майно ле, стара майчице,
да даваш мило за драго,
донеси тук имане,
докарай вакли югичи,
меден ми кавал донеси.
Чула е майка Стояна
и що наръчал, сторила -
имане дава войводи,
кавала дала Стояну,
югичи на двор пуснала.
Стоян в тъмница засвири,
усетили го югичи,
прагове с крака ровеха,
със роги порти блъскаха,
при него да си отидат.
Ка ги съгледа войвода,
на тъмничаря думаше:
- Пуснете Стоян на воля,
че не е Стоян хайдутин,
най си е Стоян стар овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.