168. ПРИПАДНАЛА Е ТЪМНА МЪГЛА - 3

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Припаднала темна магла
по планина, по рудина.
Ту припада, ту се дига.
Не йе било темна магла,
най е било Нойкьо чобан
със своето сиво стадо.
Пред стадо йе стари кеяа,
стари кеяа, Нойкьо чобан
и по Нойкя Ладо-Младо,
Ладо-Младо, мили брата.
Сиво стадо зачелело,
зачелело, закрилело
воз планина, воз рудина.
Бръкна Нойкьо в нова чанта,
та извади меден кавал,
па засвири, та затрабе,
та размамя сиво стадо.
Размамя го, развраща го,
развраща го, награща го
по рудини, по зелени,
по планини, по мъртвини.
Враг изнесе клети турци,
клети турци, овчеброе,
тръгнали са на потера,
да си стигнат Нойкьо чобан,
да преброят сиво стадо.
Попитаха клети турци,
попитаха Нойкьо чобан:
- Слава Богу, стари кеяа,
стари кеяа, Нойкьо чобан,
я си кажи сиво стадо,
колко ти е на брой стадо,
да не трудим да го броим.
Нойкьо чобан отговаря:
- Фала Богу, клети турци!
Клети турци бегликчии,
стадо ми е неброено,
та ми стадо край, брой нема:
колку звезди по небото,
толкоз ми са вакли овни.
Колку в море ситен песок,
толкова ми са яловици.
Колку шума по гората,
толку ми са шилежина.
Не слушаха клети турци,
не слушаха, не верваха,
насекоха илье върше,
заградия вита страга,
накарая сиво стадо,
да го броят, да изброят,
да му земат беглик овци.
Сиво стадо край, брой нема.
Откинаха едно крило,
накараха да го броят;
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи.
Откинаха двейкьо крило,
зафанаха да го броят;
броили го такмо три дни,
такмо три дни и три нощи.
Откинаха трейкьо крило,
зафанаха да го броят;
броили го такмо три дни;
такмо три дни и пладнина:
очи им са угледали,
уста им се разкривили,
нозе им се удървили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.