|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
167. ПРИПАДНАЛА ТЪМНА МЪГЛА - 2
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Станинине Господине!
Припаднала темна магла,
ту припада, ту се дига.
Не е било темна магла,
но е било Нойко чобан
със негово сиво стадо
и по него по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко,
проговори Нойко чобан:
- Хвала тебе, по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко,
ти си седи при стадото,
ту разпирай, ту размамвай,
я да слезна доле поле,
доле поле Сандалево,
да събера сол и трици,
да накърмя сиво стадо.
Па си слезна Нойко чобан,
па си слезна доле поле,
доле поле Сандалево,
не събра си сол и трици -
там затече до три ора,
едно оро се момчета,
се момчета по елеци.
Друго оро се невести,
се невести под прочеля.
Трето оро се девойки,
се девойки под лисици.
Погледа ги Нойко чобан,
па извади меден кавал,
та засвири и налево,
и налево, и надесно,
та разниша до три хора.
Те ти иде самодива,
та си язди сури елен,
с три го змии обюздила,
със четвърта го пошибва,
па на Нойко отговара:
- Гледай, гледай, Нойко чобан,
свири, свири, насвири се!
Надойдоа черни власи,
та забраа сиво стадо
и със него по-млад брайно,
по-млад брайно Маноилко.
Ка си дочу Нойко чобан,
та си трати меден кавал,
та си юзе златен кривак -
доде Нойко воз планина,
черни власи на планина.
Дойде Нойко на планина,
черни власи широм поле.
Дойде Нойко широм поле,
черни власи край бел Дунав.
Дойде Нойко край бел Дунав,
черни власи през бел Дунав.
Софийско; коледна (СбНУ 5, с. 7).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|