166. ПРОЧУЛ СЕ ДИМО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Прочул се й, прочул тоз Димо,
Димо ми баш чобанина,
че имал стадо голямо,
че имал лоши кучета.
Никой не може без Димчо
край стадото да наближи.
Де са дочули черкези,
право у Димчови отиват,
назад му ръце свързали
и му стадото подкарват.
Стадото блее, Димчо не тръгва.
Димчо черкези продума:
- Я ми ръцете отвържете
и ми кавала подайте,
аз да си с кавал засвиря,
стадото след кавал ще тръгне.
Че се черкезе полъгват,
че му ръцете развързват
и му ръцете развързват,
и му кавала подават.
Димчо с кавал засвири,
кавал му свири, говори:
- Юрданке, булка хубава,
я ми кучета развържи,
да си черкези изгонят.
Не го Юрданка разбрала,
най го кучета зачули,
силни синджири скъсали,
бързо при Димчо отиват,
че си черкези изгонили
и му стадото спасили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.