165. СЛАВЧО НА МИНЧА ДУМАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Славчу на Минча думаше:
- Минчу ле, аратлику ле,
знаеш ли, Минчу, повниш ли,
кугато бехме уртаци,
уртаци чутни буляре,
кату утсреща ходехме,
сиви говеда берехме
и вакли овни мукански,
та ги на Стамбол карахме,
ти стана царски куружия,
аз станах джелепски кехая.
Минчу ле, аратлику ле,
нещу ще ти са помоля,
път да ми Минчу утвориш,
царска курия да мина,
скору Цариград да стигна,
овните да си теслимя,
че си ми писмо дуфтаса
от мойну булче хубаву:
млогу е болну, неволну,
неволну, на умиране,
та назад да са повърна,
дано гу живу заваря.
Минчу на Славча думаше:
- Славчу ле, аратлику ле,
млогу сам майки разплакал,
сас тебе, холан, сол сам ял,
не мога ут теб да мина.
Чи стана Минчу куружи,
чи грабна пушка буйлия,
та тръгна напред увните,
пред курията ги прекара.
Минчу на Славча думаше:
- Славчу ле, аратлику ле,
Господ да ти е на помущ,
да идиш и да са върниш,
дано си свариш булчето.
Славчу в Цариград утиде,
увни касапе придаде
и са назад повърна,
дордето в село дуфтаса,
булче му душа придаде.
Чи викна Славчу да плаче:
- Божке ле, мили Госпуди,
аку си, Боже, изпаднах
и от булче ма откъсна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.