164. ЗАСВИРИЛ Е С МЕДЕН КАВАЛ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Засвирил йе юручето,
засвирил йе с меден кавал,
та й помамил сиво стадо,
сиво стадо, вакли овни,
кам курийка султанова:
- Яла, бене, балабане,
бене, бене, пру-пре-бе-е-е.
Та ги води кам курийка.
Овчерете дума думат,
дума думат и говорат:
- Бре, юруче лудо-младо,
недей карай сиво стадо,
сиво стадо вакли овни
кам курийка султанова,
тамо седи юнак Димо,
юнак Димо, добър юнак,
девет педи пушка носи,
де премери, там удари.
Юручето не слушало,
най повело сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
та гу простря из курийка
да си пасе тревицата,
тревицата, дятелина;
па си седна на бял камик,
та засвири с меден кавал,
запряло са сиво стадо,
нито пасе, нито еде,
нито връти сос опашка;
Караман го в очи гледа
и си слуша лепа песен,
лепа песен разговорна.
Кавал свири, дур говори:
- Я прощавай ти, горица,
Кична гора и Витоша,
и витошка добра паша;
и витошки куци-власи
и влахинки белолици
сос влахинка бяла Дойка.
Пукна пушка из курийка,
та удари юручето,
юручето в клето сърце.
Юручето искарало,
искарало бяла кърпа,
бяло чевре ушийено,
що му дала бяла Дойка,
та запуши люта рана,
люта рана в бяло тяло,
та искара тънка сабля,
та си погна Дели Дима,
та го сече дял по дяла,
най-голям дял мравка носи.
Па си викна юручето:
- Лежи тука, Дели Димо,
Дели Димо, гръцки Димян,
гръцко чедо жалба няма,
а българско сърцевито -
щото земе - това дава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.