160. СТОЯН СИ СТАДО ЗАЗИМИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стоян си стадо зазими
илядо вакли овнове,
петстотин руди-рудици.
Стояну макя думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
а да продадем стадото -
не щем ги, сине, изчува,
зима е дълга, голема!
Илядо да продадеме,
петстотин да ни останат,
петстотин руди-рудици -
па да са, сине, изягнат,
па ще илядо да станат.
Стоян на макя думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
таа са грижа не грижай:
я сам си рана приготвил
сто купи, мале, сас сено,
петстотин кила ечемик -
ега ги, мале, изчувам!
Чува ги, Стоян, рани ги -
досред ги зима изчува;
отсред ги зима замори -
една неделя замори,
до другата ги домори!
Нито ги Стоян скубеше,
нито ги Стоян дереше,
на ги на купен кладеше,
с овен Аладжа привърши.
Стоян на купен седеше,
с меден кавал свиреше,
и си са Стоян клънеше:
"Проклето да е, триклето,
кой си мама не слуша!
Че си ми мама думаше
от стадо да си продадем,
а я си мама не слушах,
та си стадото задържах,
та си стадото изморих!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.