155. ДЕН ДОДЕ, РАДО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Ден доде, Радо, ден доде,
ден доде, Радо, Великден,
Великден, Радо, Гергьовден,
кой те ратай тебе най-слуша?
Кой те ратай най-обича?
- Стояне първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
правото да ти обада -
Манол ме ратай най-слуша
най-слуша, най ме обича.
Сутрина рано ранеше,
че си овцете издои,
че си сирене подсири
и добитъка изпъжда.
Стоян си нищо не рече,
че си от протка излезе,
с тънка си свирка засвири,
с малък си пръстец говори.
Дребно си стадо караше.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена.
Че си забрави дивитю,
дивитю, още перото.
Върна се назад, върна се
дивитю той да си земе,
дивитю, още перото.
Тамам на протка достигна,
Радка ратай думаше:
- Я яште, холан, и пийте
за Стояново прощене.
Като я зачу млад Стоян,
че на порти похлопа,
върли са псета лавнали,
че си излезе Манолчо,
Манолчо, младо ратайче,
вратата да си отвори.
Като си влезе млад Стоян,
като си влезе във къщи,
че й главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско,
че на ратаи думаше:
- Я яште, холан, и пийте
за Радкиното прощене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.