154. КАРАГЬОЗ ВАКАЛ, КАМАТАН

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

- Карагьоз вакал, каматан,
никому не сом казувал,
сега же тебе да кажа,
чи ма е майка главила
в селону на баш момана
и тебе же за годеж да карам
на моминине дворове:
- Стояне, мой ступане,
прешен се елик забравя,
повниш ли, или не повниш,
ага ти стадото изведах
от Тунджа река голяма.
Та си ти виках, Стояне.
не мога вейке, ступане,
да си водя стадото,
ножици ми умалеха,
алоци ми накиснаха,
рожкове ми натьогнаха,
пък ти си ми викаше:
- Прави ми кайрет, карагьоз,
стадото да ми изведеш
от Тунджа река голяма.
Ножици же ти подкова
с турски дюкме шерени,
алоци же ти каносам
с турскана кана червена.
рожкове же ти накича
с момински дребни трепушки.
- Стояне, ти, мой ступане,
ако ти е руса момана,
ти карай брата Белчина,
ако е чернока момана,
ти карай сестра Ваклушка.
- Не е ни руса, чернока,
тебе же за годеж да карам
на моминине дворове.
Момица жа си излезне
нахвон, на равни дворове,
та же си та пусрощне,
ченкове ще ти отвързе
и ще си те полюби
между две чорни очинки,
между вазвити рожкове.
- Стояне, ти, мой ступане,
ага да си ма заколиш,
та дано си ми удрежиш,
твоена десна рачица,
тугава да си удрежиш
от моен десан алочек,
рачица да си поварзеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.