152. ПАСЪЛ ПЕТКО СИВО СТАДО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Пасал Петко сиво стадо,
у стадото му щирица,
що се щирица не ягни
по осем-девет години.
Закара лето десето,
тогай се овца обягни -
на Гергьовден у страгата.
Петко я люто кънеше:
- Овцо ле, овцо щирицо,
пукнало ти рудо ягне,
кой ке ми води стадото?
Овца му вели-говори:
- Петко ле, Петко гидио,
не ми къни рудо ягне -
я го водих девет години,
оно ке го води десет.
Иде, дойде ден премъза,
зема ягненце да лачи,
овца му вели-говори:
- Петко ле, Петко гидио,
не ми лачи рудо ягне,
я ке ида с яловината -
ке го вода по планина,
по планина, по Влаина,
по връх бела Белушица;
да му кажа гереньето,
гереньето, селищата.
Да му кажа пладнищата,
пладнищата - ладна сенкя,
да му кажа пасищата,
да му кажа долинето,
долинето с поищата.
Това Петко не послуша -
зема ягненце да лачи,
досети се Белка овца,
та побегна воз планина
сос нейното рудо ягне;
стадо му се разпръснало.
Петко й вели-говори:
- Овцо ле, овцо щирице,
върни си се наназаде,
та ми сбери стадото,
не кю ягне да ти лача!
Измами се Белка овца,
повърна се наназаде -
дваж си пройде низ стадото,
дваж си пройде, триж си блена,
триж си блена, дваж си тропна,
та си собра сиво стадо.
Пройде се Петко низ стадо -
оди си, Петко, свири си,
не се сети Белка овца,
дека ягне ке й фанат.
Фана Петко нейно ягне -
а го фана, а го закла,
та накани добри гостье,
па препече рудо ягне.
Налетеа девет маки -
сите блеат, сите търчат,
десетата, неговата,
она в огин налетела,
та си изгорела очите,
очите и чапанците,
Петко те люто кънеше:
- Пукнало ти сиво стадо;
страгата се затворила;
пустела ти бачиата;
пукнало ти машко дете -
запустела му люлката;
пукнало ти пръвне лубне
запустела ти вратата.
Пуста вера, люта клетва!
Еле е овца щирица,
какво го е проклела,
се го така стигнало!
Оди си Петко по двори,
по двори оди, сълзи рони,
сълзи рони, раце кръши.
Овца му вели-говори:
- Петко ле, Петко гидио,
какво ти е на сърцето,
така беше на менека
за моето рудо ягне
като еден син у макя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.