142. НЕ ДРАЗНИ МИ СТО ОВЧАРИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Та що ми са глас изчува
вов два дела, вов два дола -
дали ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино?
Или ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
с врани коне - баш ракия?
Нито ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино,
нито ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
врани коне - баш ракия.
Това ми е Нойчо чобан,
та си иде с девет иляд,
с девет иляд маторини,
още девет дребни шилци.
Та си иде Нойчо чобан
из два дела, из два дола
и води си сто овчаре:
вакли овни подбегуват,
дребни шилци подиграват,
сто овчаре надвикуват,
и ще слезат доле, доле,
доле, доле под селото.
Ще да поят студна вода
на кладенец калиновец.
Ка ги виде малка мома,
ка си влезе вов градина,
та си набра росно цвете
Та си уви росни китки,
па си зема кобиличка,
кобиличка с бели котли
и отиде на кладенец,
на кладенец калиновец.
Ка си виде малка мома,
ка си виде Нойчо чобан,
тя си Нойчо отговаря:
- Яла, яла, Нойчо чобан,
та си земи росна китка,
росна китка босилкова.
А Нойчо й отговара:
- Назад, назад, малка моме!
Да би Нойчо цвете зимал,
цвете зимал, китки носил,
китки носил, моми любил,
не би водил Нойчо чобан,
не би водил сто овчаре,
не би имал девет иляд,
девет иляд маторини,
още девет дребни шилци.
Назад, назад, малка моме,
не дразни ми сто овчаре,
че видиш ли кован кривак,
ударам те между двете,
между двете черни очи...
Расърди се малка мома,
расърди се и заплака,
и на цвете отговаря:
- Бог те убил, мое цвете,
защо съм те поливала,
поливала и садила?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.