140. БОЛЕН СТОЯН И СТАДОТО МУ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Сговорале се овчаре
дег да направат бачии.
Стоян им тио говори:
- Дружино верна, сговорна,
дай да изградим бачии
на тая Стара планина,
на планина, на Мургаш:
широко е за бачии,
високо е за пладнище.
Като бачии градиле,
Стоян се болен поболи,
та лежа Стоян, та лежа
цялото лето летовно:
не си е видел млад Стоян
как са овците доиле,
как са сирене сириле,
как се е максул зимало
Кога е било приесен,
сиренето са продали
и парите разделиле,
и на Стояна дел дале,
па на Стояна говорат:
- Море Стояне, Стояне,
Стояне, наша кехао!
Се са полето пожана
и ливадето покоси,
та ща и ние да слезем,
та как ще тебе свалиме:
с кола ли да те караме,
на кон ли да те качиме?
Стоян им тихо говоре:
- Дружино верна, сговорна,
нито ме с кола карайте,
нито ме на кон качвайте,
на ме турете, турете
вов тиа нови егреци,
вов тиа нови загоне:
с бел ме япунджак завите,
на возглаве ми турете
моята златна тояга
и моите медни кавале!
На овни званци свалете,
млъком си пцета мамете,
па леко стадо карайте,
та доде стадо отиде,
давно ми душа излезе!
Послушале го дружина,
та го туриле, туриле
вов тиа нови егреци,
вов тие нови загоне:
с бел го япунджак завиле,
на возглаве му туриле
негова златна тояга,
негови медне кавале;
на овни званци свалиле.
Млъком си пцета мамиле,
па леко стадо карале.
Таман си стадо отвеле,
завиле са се два орли,
два орли, два кръстотеле.
Стоян им тихо говоре:
- Вийте се, вийте, два орли,
по-нагоре се извийте,
доде ми душа излезе,
та па тогава паднете:
бело се месо наяжте,
черни се кръви напийте!
Два орли кажат Стояну:
- Знаеш ли, море, повниш ли,
кога бе младо телчарче,
в усойна пожар гореше -
ниа в пожара пищехме,
а тизе, море Стояне,
десна си рака прежали,
та ни низ пожар изведе,
та па ни дома занесе -
майкя ти, море Стояне,
с пресно ни млеко капеше,
сас сметана ни мажеше,
доде ни раните оздрави,
па ни тогава пущихте!
Та не сме дошле, Стояне,
месото да ти ядеме,
кръвите да ти пиеме,
на сме си дошле, Стояне,
понуда да ти донесем -
що ти се яде и пие?
Стоян им тихо говоре:
- Два орли, мили два брата,
мен ми се яде и пие
от Белград бели симиде,
от Дима димска ракиа,
от дива коза сирене
и пресно млеко заешко.
Та са донеле Стояну
от Белград бели симиде,
от Дима димска ракиа,
от дива коза сирене
и пресно млеко заешко.
Ка го е изел и изпил -
и Стоян си е оздравел!
Па си с кавале засвири,
че си по стадо отважда,
та го е стадо зачуло:
овците реват - не връват,
пцетата виат - не връват,
доде си Стоян пристигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.