139. БОЛЕН ОВЧАР И ОРЛИ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Море, Стоене, Стоене!
Разболял се млад Стоян,
навръх на Стара планина,
на четирите дялове,
та не е видял млад Стоян
как се бачия градило,
как се е стадо доило,
как се е сирене сирило,
как се е масло делило.
Гледа го Велко, гледа го,
гледа го Велко, чува го,
сичкото лято, драго ле,
често му лебец подава,
макар във три дни коричка,
по-често вода студена,
макар девета сношница.
Кеая Велко надума:
- Велко ле бре, млад одаджи,
не съм те главил, Велко ле,
болни болници да гледаш,
на съм те главил, Велко ле,
тежка одая да караш,
да караш и да стовараш -
педесе коня одайни
и петнаесе овчерски.
Велко е атър остало,
та па при Стоян отиде,
та Стояну си думаше:
- Стоене, болно болниче,
би що би лято, мина се,
дошло е време, Стоене,
бачии да се развалят,
стадо надоле да слази;
еми теб море, Стояне,
дали те на кон качиме,
напред да те караме,
ил тука да те оставим,
бачии да ни зачуваш,
бачии за догодина?
Стоян си Велко думаше:
- Велко ле бре, млад одаджи,
бръкни ми в десна пазува,
извади жълта жълтица,
земи си, Велко, айлъка,
що ме си, Велко, погледал,
погледал, Велко, почувал,
сичкото лято, драго ле.
Още ще да ти се моля,
нито ма на кон качвайте,
нито ма дома карайте,
нички ма агъл турете,
с бял ма пищимал завийте,
още ще да ти се мола -
кога надолу слазате,
леком стадото карайте,
на овни звънци сваляйте,
на коне юзди златени,
мълком цетата мамете,
млад Стоян да ви не чуе,
че колко ми е усилно,
още ща толко припадна.
Велко си Стоян послуша,
бръкна му в десна пазуа,
извади жълта жълтица,
та си зе Велко айлъка.
Нички го в агъл турили,
с бял го пищимал завиле,
кога надоле слазеле,
леком стадото карале,
на овни звънци свалиа,
на коне юзди златени;
мълком цетата мамел е.
Кога надоле слезоа,
кога далеко отишле,
Велко се назад повърна,
та си към Стоян погледна;
над Стояна се виея
два орла, два мили братя.
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили братя,
по-нагоре се дигнете,
доде ми душа излезе,
па си тогава паднете,
бяло се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
че колко ми е усилно,
още ми повеч припада.
Два орла кажат Стояну:
- Море, Стоене, Стоене,
та не сме дошли, Стоене,
месото да ти ядеме,
кръвите да ти пиеме,
ами сме дошли, Стоене.
Стоене, да те питаме,
що ни щеш иска понуда,
понуда да те понудим;
знаеш ли, море, Стоене,
знаеш ли, море, помниш ли,
кога отдоле идохте,
отдоле от зимовища,
а го си пожар горекме,
като горехме, пищехме;
ти си гегата подаде,
та ни из пожар извади,
та па ни дома занесе,
при твойта стара майчица,
с пресно ни мляко окъпа,
со сметана ни намаза.
Та ни раните оздрави,
та си високо фръкнахме.
Стоян на орли говори:
- Два орла, два мили братя,
нищо ви не ща понуда,
току ви искам два орла,
карловска бяла симида,
видинска бистра ракиа!...
Кога зачуа два орла,
един во Видин отиде,
та си донесе Стояну
видинска бистра ракия,
втори в Карлово отиде,
та си донесе Стояну
карловска бяла симида,
та си е хапнал и пийнал,
да си оздрави млад Стоян,
та си дружина пристигна,
па си на велят отиде.
Дружина му се чудеа
и на Стояна думаа:
- Аферим, море, Стояне,
ти си си младо юначе,
най-много на си юнаци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.