|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
137. СТОЯН КЕХАЯ
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Стоян мами си думаше:
- Викат ма, мамо, викат ма
в бегликя, в Каравлашкото,
на три сюрии кехая,
че зная влашки да пиша
и зная влашки да думам.
Мама Стояну думаше:
- Седи си, сино, не оди,
че във Влашко мори чумата;
чумата мори ората,
сипката сипе овцете.
Стоян мама си не слуша,
ми стана Стоян, отиде
на три сюрии кехая.
Изучи Стоян три овна:
първият викат Караджа,
вторият викат Аладжа,
третият викат Гирджикя,
най-гирджик овен одеше,
най-гирджик званец носеше.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
както са вярно събрахме,
тъй да са вярно слушаме:
кога минеме водата,
водата, бистър Дунава,
по живо, холам, по здраво,
Караджа ще заколиме
да едем, холам, да пием,
да пием, да погуляем.
Минали, холам, водата,
водата, бяла Дунава,
по живо, холам, по здраво,
кога във Влашко отишле,
Стоян го глава заболя:
черна го чума удари.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
я ща, дружино, да умра,
Караджа да заколите,
Аладжа да продадете,
купете тамян и восък,
купете платно три лакта,
Гирджикя да оставите,
Гирджикя ж'да ма оплаче,
за мойта стара майчица.
Сичките, холам, измрели,
сичките млади овчери,
току Гирджикя остана
със три сюрии големи.
Та ги Гирджикя поведе
на Стоянова гробняна -
с крачка му пръстта ровеше,
с рочка му куна кършеше
и на Стояна думаше:
- Стоене, наша кехая,
кому, Стоене, остави
дур три сюрии големи,
на кои вълци кръвници,
на кои мечки щръвници?
Гирджик си глава повърна,
есян му званец позвънтя,
че си Гирджикя поведе
дур три сюрии големи
в хубава гора зелена.
Среща му идат три вълка,
три вълка, дур три кръвника.
Гирджик на вълци думаше:
- Късайте, вълци, давете
дур три сюрии големи,
Гирджикя да оставите,
че Гирджик носи в рочката
бяло книже, черно слово,
на Стоянова майчица
от един синка Стояна.
Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 346).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|