134. СТОЮ МАЙЦИ СИ ДУМАШЕ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Стою майци си думаше:
- Дойде ли време, мале ле,
Стою нах поле да иде,
сас шилетана на гизльо?
Майка Стоюму думаше:
- Душло е, сину, и не е.
Полену кажат пекливу,
пекливу, още морливу,
вудона му е захирли,
легна щиш, разболе са щиш,
нйема кой да та пуглйода
и вудица да ти пудаде.
Стою майка си ни слуша,
нарами шелан на раму
и тьонка пушка през раму,
пуйо си дребни шилета,
замами верни кучета.
Послед гу майка следеше
и желну си му думаше:
- Ага ми подиш, сину лю,
в равнуну поле широку,
нимой са вода напива,
нимой легна, та заспа
пуд дорву, сину, на сенка.
Стою си майка ни слуша,
какво му майка думаше,
разпусна дребни шилета
низ равну поле широку,
чи легна Стою, та заспа
пуд адно дорву високу.
Ага са Стою разбуди,
тьошка гу болест нальегна.
Стою акташем думаше:
- Акташе, мой йолдаше,
мен ми е лошо станалу,
лоша ма глава збулева.
Майци ми да нарочите
да прави майка, що прави,
нащьене дьене да прави,
да си ма майка завтаса,
ти чи са сас душа разделям.
Зачю гу майка, причю гу,
згуди са майка, чи торна
нах равну поле широку,
нащьене дьене правеше,
дано си Стоя завтаса.
Ага е таму утишла,
Стою пуд дорво лижеше
и са сас душе делеше.
Стою майци си думаше.
- Прущавай, майко, прущавай,
чи си та, майчо, ни слушах
какво ми ти зарочеше,
ага си, майчу, торнувах
с дребни шилета на гизльо.
Прущавай, майчо, прущавай,
чи си ма, майчо, хранила,
хранила, още кутила,
Стою ще тува загине
пут сува дорву високу.
Още си дума думаше,
Стою са с душе раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.