132. ЗАГРАДИ СТОЯН БАЧИЯ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Загради Стоян бачия
навръх на Стара планина.
Майка Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
не гради тамо бачия:
там има вълци глотници,
там има мечки мръсници,
там има върли айдуци.
Стоян си майка не слуша,
нел си загради бачия
навръх на Стара планина.
Мина се два дни и три дни,
Стоян си дома отиде,
та па си оди по двори
и коня води по себе,
и градом сълзи си рони,
и бели ръце си кърши.
Майка Стояну говори:
- Море, Стояне, Стояне,
що одиш, синко Стояне,
по тия равни дорове,
та водиш коньо зеленко
и градом сълзи си рониш,
и бели ръце си кършиш?
Стоян на майка говори:
- Мале ле, мила майчице,
стадото ми се загуби,
еве го три дни тражиме,
не може да го найдеме -
нема ми, мале, стадото.
Майка Стояну говори:
- Не бой се, синко Стояне,
улезни ладни зевници,
земи си медни кавале,
па ойди, сине, па ойди,
отиди, синко Стояне,
навръх на Стара планина,
измешай трици, солчица,
извърни девет кърмила,
та па си, сине, засвири,
засвири с медни кавале,
та па помами Караджа
и па помами Баладжа,
Белица, руда-рудица.
Они че тебе да чуя,
дека са да са, че чуя,
че чуя, та че да дойда,
стадото че ти доведа.
Стоян си майка послуша,
улезна ладни зевници,
везе си медни кавале,
па си отиде млад Стоян
навръх на Стара планина.
Измеша трици, солчица,
извърна девет кърмила,
та па си Стоян засвири
със тия медни кавале,
омами Стоян, помами:
"Караджа, още Баладжа,
Белице, руда-рудице,
дека сте да сте - дойдите!"
Далеко стадо отишло,
през Дунав дори у Влашко.
Ка си йе дочул Караджа,
Караджа и па Баладжа,
и тая руда-рудица -
та са си стадо повели,
та си през Дунав минали,
па си йе стадо, бре, дошло
у тая Стара планина.
Колку йе завел Караджа,
още толку йе па довел.
Кога йе стадо търчало,
ка ги водил Караджа,
булюци са се соблеяли,
та са по него търчали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.