|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
131. ПЕСЕН НА ПРЕМОЗ
Том VІІІ: Трудово-поминъчни
песни
Кренала йе Огнана Мариа
през Предел планина на премоз,
дигнала йе каци и качета
и дигнала ведра и ведрици.
На пат се йе Мара досетила,
ату викна, викна, ко'ку може:
- Ой ле Боже, ой ле мили Боже,
като сам кренала на премоз,
като сам кренала, с куго сам си!
Язе брата немам, ни братучеда,
кой ке мене страга да направи,
кой ке мене стадо да навърти,
кой ке мене млеко да измъ'зе,
кой ке мене офчаре распрати?
Дочул я йе Йован млад кеяя:
- Айде, айде, Огнана Марие,
та за това немой грижа брати;
я кю тебе страга направити,
я кю тебе стадо измъ'зити,
я кю тебе офчаре распратити.
Благоевградско; зап. от Антон П. Стоилов (в-к Новини, год. IV,
бр. 30 от 1 януари 1894 г., Цариград).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни
песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни.
Съст. Анастас Примовски. София, 1962.
|