114. ДРАГАНА И ВОЙВОДА

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Рано Драгана ранила,
рано по село одила,
сбирала много аргаке:
сто и педесет сърпове,
още педесет везваче.
Па ги заведе Драгана
на нойна нива голема.
Фанаа постекь широка,
та па запея Драгана
на дванайесе гласове,
на тринайесе часове.
Войвода по друм вървеше,
на добра коня яаше,
та па Драгани говори:
- Не приляга ти, Драгано,
на тая нива голема
широка постекь да караш,
висока песен да пееш;
но ти прилега, Драгано,
на висок чердак да седиш,
па тънка свила да предеше,
жълти жълтици да нижеш,
на бело гърло да носиш!
А Драгана му говори:
- Не прилега ти, войводо,
на добра коня да яаш,
но ти прилега, войводо,
на село свинар да бъдеш,
селските свине да пасеш!
А войвода й говори:
- Не залагай ме, Драгано,
по широките валози,
по дълбоките падини,
очите ще ти извърта,
на конец ще ги нанижа,
на калпак ще ги закача;
космите ще ти одрежа,
на върви ще ги осуча,
нозете ще си обуя,
като с тънки ремици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.