106. РОМЪНЦИ СИ ОТОЖДАТ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Разболя се Нана
лете по Петров ден,
по ичумяна жетва.
Лижа Нана, буля,
дор са й поженълу,
Иван Нану дума:
- Нано, сестро Нано,
хайди да си вървим,
ромънци си отождат,
ромънки с ромънци,
нази тука оставят,
тука ни забравят.
Нана байне дума:
- Байне ле Иване,
хайде си върви, байне,
мене тука остави,
юдица ми донеси
с моя червен чехъл,
огън ми наклади
с тою дрянов кривак.
Сенчица ми стори
с мою бял ръченик.
Хайде си върви, байне,
като та мама пита
къде, Иване, Нана,
пък ти да й речеш:
"Мале, стара мале,
Нана я юженихме
за черната земя,
за зилената морава."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.