105. ЯСНО Е СЛЪНЦЕ ТРЕПНАЛО

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Ясно е слънце трепнало,
напече моми ф руманя,
млади ергени в Добруджа,
по-стари хора в Ирибол.
Момите маранясали,
всичките болни легнали.
Драгоман Колю из тях ходи,
със бел ги лучец мажеше
и на момите думаше:
- Ставайте, моми, ставайте,
нивата да дожъните.
Всичките моми станали,
станали и зажънали.
Сал бела Бонка не става,
Бонкина кака думаше:
- Бонке ле, мила на мама,
нали ти мама думаше:
не ходи, Бонке, в Ирибол,
че ти си, Бонке, мъничка,
мъничка, Бонке, слабичка.
Бонка я жално погледна
и тихичко й продума:
- Аз нема вече да стана
и тука ще да остана.
Ти на майка всичко да кажеш,
за мен да не са надява.
Това си Бонка изречи
и са от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.