100. ТИХА ОТИВА НА РОМАНЯ

Том VІІІ: Трудово-поминъчни песни

Дошле са турци загорци
да карат моми в Загора,
в Загора, пуста Романя.
Всичките моми тръгнаха
и Тиха иска да иде.
Мама на Тиха думаше:
- Не ходи, Тихо, в Загора,
че знаеш много да думаш,
да думаш, да се шегуваш -
загорци шеги не знаят,
да думат, да се шегуват.
Тиха си мами думаше:
- Сал сега, мамо, ще ида,
герданя да си донижа,
кожуха да си подшия,
сукмана да си подплетя,
че не ща вече да ходя.
Тиха си мама не слуша,
ами в Загора отиде,
Загора, пуста Романя,
на дюлюм жетва да женат.
Женала Тиха, женала,
права се не изправяла
на сноп ръкойка да турне...
Веднаж се Тиха изправи
на скоп ръкойка да турне
и нанадолу погледна.
Отдолу идат три турци,
трима имирски синове,
вредом по орди ходили,
та и до Тиха ред дошло.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино,
я да ни дадеш таз мома,
таз мома, людска дъщеря,
таз мома чернооката,
таз мома белоликата.
Иван им отговаряше:
- Че как се дава таз мома,
таз мома, людска дъщеря?
Тя е едничка у майка,
за сина и за дъщеря.
Турци Ивану думаха:
- Иване, драгоманино,
та ние такваз търсиме,
дето е една на майка;
мама й да не весели,
в неделя окол цветето,
в понделник край коритото,
във вторник рано на нива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІІ. Трудово-поминъчни песни. Съст. Анастас Примовски. София, 1962.