96. УЛОВИЛ МОМА ЗМЕИЦА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна преперици.
Не е нашло дребна лова,
на е нашло вита йела,
вита йела съковита -
удари я във върове,
изкърти я из корене.
Из корене излезнала
малка мома змейовица.
Той я фана за ръчица,
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре лудо, аджамия,
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс,
превърджи ми бяли ръки,
развърджи ми червен чумбер,
превърджи ми черни очи;
па ме фани за ръчица,
та ме води при майка си.
Да не рече твоя майка:
"Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурила" -
на да рече твоя, майка:
"Леле, сино, мили сино,
къде узе тая мома?
Не е мома като мома,
на е мома ясно слънце!
Очите й - ясни дзвезди,
веждите й - плетен гайтан;
като ходи - ветър вее,
като седи - слънце грее,
като дума - бисер ниже!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.