93. ЗАГЛАВИ СА ЛУДО МЛАДО

Том VІІ: Семейно-битови песни

Заглави са лудо-младо,
лудо-младо, млади Стоян,
заглави са надалеко,
та не можат да са видат,
ни тя него, ни той неа.
Казоват му согрозна йе,
согрозна йе, мошно грозна;
казоват га винопойка,
винопойка, зла бекрия:
на ден пие бъчва вино,
бъчва вино и ракия.
Лудо-младо луд полудя,
та си яхна бърза коня,
та ютиде да га види.
Път му беше за неделя,
той ютиде за един ден,
за един ден до пладнина.
Кога види, що ке види:
дека стои, слънце грее;
дека гледа, злато точи;
дека вряви, бисер ляи;
дека ходи, вятър дуи.
Туриха му стол да седне;
стола стои, той не сяда,
лю размята църни йочи,
ту до мома, ту до коня,
та га грабна през полвина,
та га фърли на конята,
на коня си сборуваше:
- Бягай, коньо, да бягаме,
да бягаме с малка мома,
ке та храня се пченица,
ке та поя руйно вино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.