331. ПОШЛА ЖЕЛКЯ НА ОРАНЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Пошла желкя на оранье,
на оранье, на копанье;
упрегнала два гушчера,
остен й е люта змия.
Понела е башчи ручок -
погачица и чорбица,
чорбицата от мушица.
Насрешча й ежо-кежо,
ежо-кежо таралежо,
наежил се, накежил се.
Пресресна си суа желкя,
пригърна я, цалива я,
цалива я, уапа я;
изруча й погачица,
погачица и чорбица.
Разлюти се суа желкя,
та си ойде на кадия,
на кадию говореше:
- Е кадио, ефендио!
Я сам дошла да се судим,
да се судим с ежо-кежо.
Я си пойдох на оранье,
на оранье, на копанье,
та понесох башчи ручок -
погачица и чорбица.
Насрешча ми ежо-кежо,
ежо-кежо таралежо,
наежил се, накежил се,
пригърна ме, цалива ме,
цалива ме, уапа ме;
изеде ми погачица,
изкуса ми чорбицата.
А кадия ми говореше:
- Таком Бога, суа желько,
ти си мома - дома седи,
оно момче - така чини.
На кадию, говореше:
- Е кадио, ефендио!
Криво седи - право суди,
яли стани, я да судим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.