329. СВАДИЛ СА КОМАР С МУХАТА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Свадил са комар с мухата,
да било защо, за какво,
за една женска мушица.
Комар са люто разсърди,
извади остър боздуган,
удари муха в сърцето;
тежка кръвнина паднало
на цариградски друмища,
не може керван да мине,
камо ли пътник да гази.
Мухите събор събрали
и си кадии турнали,
сеймени беха осите,
субаши беха пчелите,
телали беха бръмбари.
Телалин вика из село:
да върви мало, големо,
мършата от друм да дигнат.
Сеймени комар погнали,
комаря тръгна да бяга
и са на Бога помоли:
- Божне ле, вишни Господи!
Я си дай, Боже, дребен дъжд,
на мухи криле изкваси,
хладен ми ветрец да духне,
осите да си развее.
Господ комаря послуша,
хладен ми ветрец повея,
росен ми дъждец поръмя.
Комар ми далек забегна
на Ирин-Пирин планина,
там си чадъри курдиса,
чадъри бяха гъбите,
гъбите, чучулешките.
Като дъждецът превали,
комарът навън излезе,
на буков лист ферман изписа:
кой отгде йе, да си иде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.