317. ТЪНКА СТАНА, ГЮЛ ФИДАНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Идох село, строших чело,
идох друго, строших блюдо,
идох трекьо, ритнах плото.
Там затекох до три ора,
до три ора играйеа -
едно оро се ергенье,
друго оро се невести,
трекьо оро се са моми.
У орото до три моми,
най-убави, най-гиздави -
пръвата е сополюша,
втората е пепелуша,
а трекята танка Стана,
танка Стана, гюл фидана,
танка, танка като каца,
бела, бистра като меца.
Я засаках сополюша,
они ми я не дадоа;
па засаках пепелуша,
и нея ми не дадоа;
па засаках танка Стана,
танка Стана, гюл фидана,
танка, танка като каца,
бела, бистра като меца,
посаках я, дадоа я.
Па засака танка Стана
малку лебец да подапне,
оти к'иде на венчанье.
Та подапна малку, ногу,
девет фурьни жешок лебец,
десетата бел симидец.
Па посака да си пийне,
да си пийне студна вода -
девет реки пресахнали,
девет чешми запустели.
Па засака танка Стана
да я качат у колата,
да я водат на венчанье.
Упрегнаа чиф волове,
чиф волове, два - биволье,
колата йе прискръцала,
прискръцала, строшила се,
воловете изпукали,
изпукали, изпомрели,
бивольето проревали.
У секи дол и вол дерат,
секи колар кола праи,
да отнесат танка Стана,
танка Стана на венчанье.
Закараа танка Стана
у цръквата на венчанье.
Венчаа я у неделя,
понеделник рано рани,
рано рани, дете роди,
а го роди, а продума,
а продума, а прооди.
Отговара Станин свекор:
- Що йе това, мила снао!
Па какво йе това дете,
а го роди, а продума,
а продума, а прооди?
А Стана му отговара:
- Леле, свекре, вари-ветре,
еле сакаш, ке ти кажем,
саде иди у селото,
та да викнеш протогьеро,
да доведе два кьетипе -
я ке кажа, па ти слушай,
а па они да запишат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.