297. ДВЕ СЕ СВАТИ КАРАТ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Две се свати карат
като две зли кучки,
га се през плет лаят.
Една сватя вика:
- Мари, сватя, сватя,
дръта вампирице,
стара магарице!
Що ми щерка даде,
нищо да не знае?
Аз я пращам, сватя,
в стана да си влезе,
платно да си тъче,
а па тя ма пита,
на платното вика:
"Какво й това тънко,
цинзил, та па пинзил,
едно пада-става,
друго уста отвара,
друго са наготвя?"
А другата вика:
- Мари, сватя, сватя,
дръта вампирице,
стара магарице,
коса побеляла,
акъл си извяла;
що ми сина даде,
нищо да не знае?
Аз го карам, сватя,
оран да ми оре,
а па той ма пита,
на ралото вика:
"Какво й това криво,
криво брестовито?
Ази го опъвам,
от земя го вада,
то ма в земя тегли,
гроба ми копае,
жив да ма зарови!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.