28. СЕДЯНКА СА КЛАДЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Седянка са кладе,
мана не ма пуща.
Радяната майка,
тя на Рада дума:
- Сложи хляб да едем,
дигни, та примети;
постилай да легнем,
дзарана ша станем.
Че станала Рада,
сложи - хляб са йели,
йели, найели са;
дигна та примете;
постла - легнали си.
Сичките заспали,
Рада не заспива:
вън й не дохожда
на черните очи,
дето Рада слуша,
дето моми пеят
и кавали свирят.
Радяното либе
с медян кавал свири.
Кавала му свири,
свири и говори:
- Току тебе няма.
Че й станала Рада,
че й грамнала Рада
хурка без къделя
и празно вретено,
вратняка прескочи,
на седянка отиде.
Като я й видяло
нейно първо либе,
по-изясно засвири
и хем са зарадва.
Кавала му свири,
свири и говори:
- Добря дошла, Радо,
Радо, първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.